В първата част “Как да се Пуснем от Мнението на Другите Хора: Отхвърлянето” обяснявам повече относно темата за “On Letting Stuff Go” и защо използвам термина “да се пуснем от (нещото).”
Това е втората тема от поредицата “За Пускането на Нещата” (On Letting Stuff Go), подтема Как да се Пуснем от Мнението на Другите.
Как да се Пуснем от Мнението на Другите Хора: Манталитета на Стадото
Колко само сме загрижени за тази животинска склонност да искаме да принадлежим към стадото.
Не сме много по-различни от овцете, нали (никой да не се обижда, в това число и аз)?
И най-вече, ако не принадлежим, се чувстваме доста нещастни, тъй като сме обречени да бъдем част от царството на отхвърлените.
Мнозина смятат, че не-принадлежността е болезнена.
Това, че не сме част от стадото, може да предизвика самота, горчивина, обида и дори ярост.
Достатъчно е да погледнем някои случаи на така наречените “самотни вълци,” за да заключим, че преживяването на отчуждение може да бъде вредно за някои.
Историята обаче дава и много примери за хора, които са вървели срещу течението, живели са извън нормата, откъснали са се от стадото и са процъфтявали.
За мнозинството не-принадлежността е наказание.
Но за малцинството, което се осмелява да върви само, това може да бъде най-голямата благословия: те се наслаждават на безценните ползи от това да не принадлежат към точно определена група от хора.
Какво се Случва с Нашата Свобода?
Участието в определена група от хора с интереси може не само да ограничи начина ни на мислене и говорене, но и физическото ни движение.
Може би групата ни забранява да влизаме на определени места, като сгради или дори цели държави.
Или от нас се очаква да изключим определени неща от диетата си заради идеологията и убежденията на групата.
Но какви усилия са нужни, за да принадлежим към тези групи: да говорим като тях, да мислим като тях, да се обличаме като тях?
Няма съмнение, че принадлежността към дадена група може да бъде полезно преживяване, тъй като “заедно сме по-силни.”
Мнозина са готови да направят необходимите жертви, за да си “купят” ползите от това да бъдат част от стадото.
Но трябва ли да го правите вие?
Не-принадлежността към която и да е група ни дава свободата да изглеждаме както искаме, да се обличаме както искаме, да се обвързваме и обичаме с когото искаме, и да мислим и говорим каквото искаме, като по този начин сме идеологически независими мислители, които не са обременени от груповото мислене.
Парадоксално, но това създава и свободата действително да се асоциираме и да бъдем част от групата която наистина харесваме, вместо да бъдем част от едно “стадо” само, за да бъдем приети от повече хора.
Ако изобщо не принадлежите към определена група не е нужно и да ограничавате любовта си до избрана група хора.
Свободни сте да раздавате любовта си на когото си поискате без предпочитания, еднакво, независимо от религията, която изповядвате или изобщо ако изповядвате някавка религия.
Свободни от вътрешногрупови предпочитания, вие можете да развиете състрадание към човечеството като цяло.
Или както правят будистите: към всички съзнателни същества.
Изберете Себеактуализация над Конформизма: Пуснете се от Манталитета на Стадото
Конформизмът не винаги е нещо лошо. В някои случаи тo е жизненоважнo.
Но принадлежността към стадото ще ни лиши от време и енергия, тъй като в никоя група няма безплатен обяд, а за повечето хора вписването в нея изисква усилия.
Ще цитирам Албер Камю:
Никой не осъзнава, че някои хора изразходват огромна енергия само за да бъдат нормални.
Себеактуализацията (self-actualization) може да прекрати нашата зависимост от другите и да ни отдели от стадото хора.
В зависимост от условията на живот, степента на конформизъм, необходима за функциониране в повечето съвременни общества, е минимална.
Голямото предимство на индивидуализма е, че стига да спазваме закона и да не сме твърде голяма пречка за околните, можем да живеем почти както си искаме.
И по този начин чрез “не-конформизма” спестяваме енергия, която можем да вложим в себеактуализация.
Всички Статии от подтема “Как да се Пуснем от Мнението на Другите”