В първата част “Как да се Пуснем от Мнението на Другите Хора: Отхвърлянето” обяснявам повече относно темата за “On Letting Stuff Go” и защо използвам термина “да се пуснем от (нещото).”
Това е третата тема от поредицата “За Пускането на Нещата” (On Letting Stuff Go), подтема Как да се Пуснем от Мнението на Другите.
Как да се Пуснем от Мнението на Другите Хора: Какво Мислят Другите за Нас
Не сте длъжни да се съобразявате с това, което другите хора смятат, че трябва да постигнете. Нямам отговорност да бъда такъв, какъвто те очакват да бъда. Това е тяхна грешка, а не мой провал.
Оригинален текст: “You have no responsibility to live up to what other people think you ought to accomplish. I have no responsibility to be like they expect me to be. It’s their mistake, not my failing.” Richard Phillips Feynman
По принцип е добре да се интересуваме до известна степен от мнението на другите хора, тъй като то може да ни даде ценна обратна връзка.
Но ако се фокусираме върху тяхното мнение прекалено много, така че да прекарваме часове наред в размишления върху това какво биха могли да си помислят хората, това може да ни доведе до агония.
Това е не само потенциално вредно, но и ненужно.
За съжаление повечето хора отчаяно търсят чуждото одобрение, често с цената на собственото си благополучие.
Известният с песимизма си немски философ Артур Шопенхауер твърди в своя труд “Мъдростта на живота” (The Wisdom of Life), че почти всичко, на което се посвещаваме, за да го постигнем, в крайна сметка служи, за да получим уважение и похвала от другите.
Само като се има предвид докъде са готови да стигнат някои за няколко похвали, той вижда в това “доказателство за степента, до която може да стигне човешката глупост.”
Ще ви дам 6 причини защо е глупост да ни пука толкова много за това какви сме спрямо оценката на другите?
В този случай нашето щастие ще зависи от мнението на другите хора за нас, а това е нещо, върху което ние нямаме голям контрол и изисква много усилия, за да се поддържа.
Причина 1: Отказваш се от своя контрол
В момента, в който разчитаме на това, което другите мислят за нас, и позволяваме радостта ни да зависи от тяхното потвърждение, ние се отказваме от контрола над емоционалните ни състояния.
С тази нагласа се чувстваме въодушевени, когато хората ни харесват. Но когато не го правят, се разстройваме.
Особено сега, в епохата на социалните медии, мнозина са превърнали одобрението на другите хора в централна точка в живота си.
Положителното внимание се превръща в изискване за щастие, което изцяло зависи от капризите на тези, които се опитваме да впечатлим.
Това дори може да се превърне в пристрастяване. Сред хората, които се опитваме да впечатлим, има и такива, които дори не познаваме.
Нещо повече, тези хора обикновено имат постоянно променящи се мнения, често без съдържание, или са откровено невежи.
Така че защо да си губим времето в опити да ги накараме да ни харесат? Има вероятност ние дори да не ги харесваме.
Философът-Стоик Сенека казва:
Колко луд е този, който напуска лекционната зала с щастливо настроение само заради аплодисментите на невежите! Защо изпитваш удоволствие да бъдеш хвален от хора, които ти самият не можеш да похвалиш?
Оригинален текст: “How mad is he who leaves the lecture room in a happy frame of mind simply because of applause from the ignorant! Why do you take pleasure in being praised by men whom you yourself cannot praise?” Lucius Annaeus Seneca, Moral Letters to Lucilius, 52.11
Причина 2: Това е извън нашия контрол
Проблемът с тревожността е, че умът ни се опитва да контролира неконтролируемото.
Мнението на хората в крайна сметка не зависи от нас, така че не можем да направим много, за да ги спрем да не ни харесват.
Това не означава, че не можем да повлияем на мнението на другите хора.
Дихотомията на контрола, представена от Епиктет, разграничава нещата, които са под наш контрол, от нещата, които са извън нашия контрол.
Трихотомията на контрола, която е предложена от професорът по философия и автор Уилям Б. Ървайн, предлага три категории:
- (1) Неща, върху които имаме пълен контрол.
- (2) Неща, върху които нямаме никакъв контрол.
- (3) И неща, върху които имаме известен, но не пълен контрол.
Мненията на другите хора и това, което те мислят за нас, попадат във втората и третата категория.
В някои случаи не можем да направим нищо по отношение на това, което другите мислят.
Например не можем да променим това, което някой ни е казал в миналото, и не можем да променим неодобрението на родителите си към нас, когато те са мъртви.
Но можем да влияем на хората в настоящето чрез думите и действията си.
Но въпреки че опитите ни да ги накараме да ни харесват могат да бъдат невероятно въздействащи, резултатите все пак не зависят от нас.
Следователно да се тревожим за това, което се случва в мозъците на другите, е безполезно и е по-добре да се съсредоточим върху собствените си действия.
Причина 3: Мнението на другите често е отражение на тях, а не на нас
Често начинът, по който хората реагират на нас, отразява пряко това, което те самите чувстват.
Когато понасяме враждебност, безразличие или тъга като реакция на нашите действия или дори на самото ни присъствие, това невинаги може да е лично, тъй като другите хора могат да изразяват части от своето несъзнавано, без дори да го осъзнават.
Швейцарският психиатър Карл Юнг нарича това явление “проекция.”
Юнг е вярвал, че хората са склонни да потискат нежелани аспекти от себе си в несъзнаваните части на ума, които образуват така наречената от него “Сянка.”
Вследствие на този механизъм ние несъзнателно разпознаваме в другите това, което разпознаваме в себе си.
Тъй като не харесваме в другите това, което не харесваме в себе си, според Юнг следва неблагоприятна емоционална реакция.
Юнг заявява, че проекциите променят света в копие на непознатото лице на човека.
Всички ние виждаме света през уникална леща, а несъзнаваното играе значителна роля в начина, по който се отнасяме към заобикалящата ни среда.
Знаейки това, можем да поставим мненията на другите хора в перспектива.
Причина 4: Ние не сме центърът на Вселената
Когато се опитаме да си представим необятността на Вселената, започваме да разбираме нашата незначителност.
Може да се изживяваме като център на всичко, защото го виждаме единствено през нашите очи, но повечето биха се съгласили, че не сме.
Но никога не знаем със сигурност. Солипсизмът е идеята, че само собственото ни съзнание е сигурно, че съществува, тъй като не можем да докажем, че външният свят, включително и другите съзнания, е реален.
И до днес човек не може да преживее съществуването на други умове освен своя собствен.
Ако вашият ум наистина е единственият съществуващ ум, мненията на другите хора не са нищо друго освен илюзии.
Следователно няма за какво да се вдига шум, тъй като те не са реални.
Въпреки че солипсизмът би могъл да бъде реалност, изглежда, че има консенсус, че други умове съществуват.
Ако последното е вярно, тогава мненията на другите хора наистина са реални.
Но ако всички хора имат умове, сравними с нашите, и са потънали в проблемите си също толкова, колкото и ние, тогава те вероятно не мислят за нас толкова, колкото ни се иска да вярваме.
Причина 4: Това ще унищожи нашата автентичност
Ако се грижите прекалено много за това какво мислят другите, ще се превърнете в овца, която тревожно следва останалите от стадото. Както вече обясних, това е “манталитета на стадото.”
Ако правите това, което другите хора желаят, ще живеете според техните очаквания и идеали.
Ако се отличавате, стадото ви смята за зло.
Ако действате в разрез с конвенциалното, може дори да ви сметнат за опасни, тъй като хората обикновено се страхуват от странното и непознатото.
В стадото конформизмът е добродетел, а автентичността е заплаха.
В голямата схема на живота, мненията на хората са нещо невероятно кратко и непостоянно, а грешките ни бързо се забравят заедно с всички случаи, когато сме впечатлили някого.
Както казва Марк Аврелий:
Много хора постигат величие само ако пренебрегнат мнението на стадото и неговите предварително определени добродетели и самоуверено проправят своя собствен път.
Оригинален текст: “So many only accomplish greatness if one ignores the opinions of the herd and their pre-determined virtues and unapologetically forges one’s own path.” Marcus Aurelius
Причина 6. Животът е твърде кратък
Човешкият живот е крехък и може да бъде отнет на мига – каква загуба на енергия да прекараме това кратко и уязвимо съществуване, чудейки се какво мислят другите хора, нали?
Така че непостоянството и краткостта на живота могат да бъдат силно напомняне за елиминирането на този вреден навик.
Както пише Сенека:
Живееш така, сякаш ти е отредено да живееш вечно, не се сещаш за своята крехкост, не се сещаш колко време вече е минало. Разпиляваш времето, сякаш черпиш от пълен и изобилен запас, макар че през цялото време този ден, който подаряваш на някой човек или нещо, е може би последният ти. Имаш всички страхове на смъртните и всички желания на безсмъртните.
Оригинален текст: “You live as if you were destined to live forever, no thought of your frailty ever enters your head, of how much time has already gone by you take no heed. You squander time as if you drew from a full and abundant supply, though all the while, that day which you bestow on some person or thing is perhaps your last. You have all the fears of mortals and all the desires of immortals.” Lucius Annaeus Seneca, On the Shortness of Life, Chapter III
В края на краищата вие познавате себе си най-добре.
Въпреки че другите хора могат да ви предоставят ценна гледна точка за вашето поведение, човекът, който знае най-много за вас, сте вие.
Без значение колко близки сме един до друг, съзнанието ни остава лично пространство и често не прилича напълно на това, което показваме на света.
Моделът на Карл Юнг за психиката разграничава няколко части: личност, его, аз, сянка и анимус или анима.
От тези аспекти личността е това, което показваме на света, което е само тънък слой от Аз-а.
Или, както казва Юнг: “един вид маска, предназначена, от една страна, да направи определено впечатление на другите, а от друга – да скрие истинската природа на индивида.”
Някои хора могат да бъдат доста интуитивни и да виждат през пукнатините на нашите маски; нещо повече, те могат да забележат поведение у нас, за което дори не подозираме.
Но те никога не могат да бъдат сигурни за нашите истински мотиви, тайни и скрити личностни характеристики, защото те са запазени само за нас самите.
Така че мислите на хората за нас, основани на това, което те възприемат, често не отговарят на действителността.
Ето защо обратната връзка, която получаваме от другите, може да бъде полезна, но истината в крайна сметка се крие в самите нас.
Дълбоко в себе си ние знаем какво искаме и колкото повече оставаме верни на това, толкова по-автентични ставаме и толкова по-малко се съобразяваме с това, което другите хора искат да бъдем.
Всички Статии от подтема “Как да се Пуснем от Мнението на Другите”