Тази статия ще ви даде ясно разбиране за това какво е Мементо Мори (Memento Mori) и как може да го използвате във своето ежедневие.
Какво е Мементо Мори (Memento Mori)?
Фразата “Memento Mori“ е на латински и означава “Помни, че ще умреш“ или “Помни, че си смъртен.”
Това е рефлекция върху непостоянството на живота и едно постоянно напомняне да не приемаме времето си на земята за даденост и да не се тревожим за неща извън нашия контрол.
История на Memento Mori
Смята се, че Memento Mori има своите ранни корени от древната Римска традиция.
След Римски военен триумф, спътник или роб следва победоносния генерал по време на церемониалното му шествие.
По време на шествието ролята на роба е била периодично да му шепне, напомняйки му за собствената му смъртност:
“Погледни назад. Помни, че си смъртен. Помни, че ще умреш!“
“Respice post te. Hominem te esse memento. Memento Mori!“
Целта е била генералът да помни, че победата, както и животът, е мимолетна и не трябва да я приема за даденост.
Memento Mori обаче не се ограничава единствено до древен Рим и е възприет под различни форми в древен Египет, Юдаизма, Християнството, Будизма и много други култури и религии.
През вековете то се е изразявало и в различни форми на изкуство.
Ето няколко примера.
Memento Mori в Архитектурата
Гробищата, гробниците и паметниците са обичайни места за намиране на артистични напомняния за смъртта.
Капуцинската крипта е една от най-завладяващите.
Тя показва скелетните останки на бивши монаси със съобщението:
“Това, което сте сега, ние бяхме; това, което сме ние сега, вие ще бъдете.”
Memento Mori в Музиката
Ранната музика на Европа често е изразявала теми за Memento Mori, особено в средновековната музика като virelai ad mortem festinamus на Llibre Vermell de Montserrat.
Memento Mori във Фестивалите
В Мексико хората в цялата страна празнуват фестивалът Ден на мъртвите.
Съществуват и някои регионални вариации.
В мексиканския щат Агуаскалиентес например Фестивал на лас Калаверас се провежда от 1994 г. насам.
Този Фестивал на черепите черпи от традициите на фестивалът Ден на мъртвите, както и отдава почит на художника Хосе Гуадалупе Посада.
Memento Mori в Литературата
Memento Mori като литературна тема има далечна история.
Писатели като Мишел дьо Монтен, който е написал “That To Study Philosophy is to Learn to Die” (да изучаваш философия означава да се научиш да умреш) през 1580 г., и много преди и след него, се борят с темата за смъртта.
Memento Mori в Картини
Картините отдавна са разпознаваем начин за изразяване на символиката на Memento Mori.
Добре известен пример е картината Still Life With a Skull (натюрморт с череп) на Филип дьо Шампан (ок. 1671 г.), която изобразява лале, череп и пясъчен часовник, които съответно представляват живота, смъртта и времето.
Тези картини от най-ранния етап на развитие на натюрморта в историята на изкуството са предназначени за да напомнят за преходността на живота (Memento Mori), безсмислието на удоволствията и неизбежността на смъртта.
Какво Казват Стоиците за Смъртта
Древните Стоици са били особено видни в своята практика на Memento Mori и често са размишлявали върху неизбежността от смъртта.
Едно от есетата на Сенека дори е озаглавено “За краткостта на живота“ (On the Shortness of Life).
В своите “Нравствени писма” (Moral Letter 101) Сенека ясно се позовава на концепцията за Memento Mori и ни призовава да се възползваме максимално от времето си.
“Нека подготвим умовете си, сякаш сме стигнали до самия край на живота, нека не отлагаме нищо. Нека балансираме книгите на живота всеки ден. (…) Този, който всеки ден поставя последните щрихи върху живота си, никога не изпитва недостиг на време.“
*Оригинален текст: “Let us prepare our minds as if we’d come to the very end of life, let us postpone nothing. Let us balance life’s books each day. (…) The one who puts the finishing touches on their life each day is never short of time.”
Междувременно Епиктет учи учениците си да имат предвид смъртността на своите близки и да разбират, че всеки път, когато ги видят, може да е последен (Беседи 3.24) (Discourses 3.24).
“Така и в живота; ако целунете детето си, брат си, приятеля си, никога не позволявайте на фантазията ви да се развълнува, нито на буйния ви дух да стигнат толкова далеч, колкото си искат, задръжте ги, спрете ги, точно като онези, които стоят зад генералите, когато яздят триумфално и продължават да им напомнят, че са смъртни. По този начин вие също си напомняте, че обектът на вашата любов е смъртен; това не е едно от вашите собствени притежания; то ви е дадено за сега, нито неразделно, нито пък завинаги, а като смокиня или грозд, в определено време на годината.”
*Оригинален текст: “So too in life; if you kiss your child, your brother, your friend, never allow your fancy free rein, nor your exuberant spirits to go as far as they like, but hold them back, stop them, just like those who stand behind generals when they ride in triumph, and keep reminding them that they are mortal. In such fashion do you too remind yourself that the object of your love is mortal; it is not one of your own possessions; it has been given you for the present, not inseparably nor for ever, but like a fig, or a cluster of grapes, at a fixed season of the year.”
Марк Аврелий ни дава може би най-впечатляващата представа от своите Медитации/Към себе си (Meditations) (7.56).
“Мислете за себе си като за мъртъв. Вие сте изживели живота си. Сега вземете това, което е останало, и го живейте както трябва.”
*Оригиналан текст: "Think of yourself as dead. You have lived your life. Now, take what’s left and live it properly.”
Как Мога да Използвам Memento Mori Точно Сега?
Говоренето за смърт може да звучи болезнено, но да помниш, че ще умреш, всъщност е мисъл, която може да бъде жизненоважна, за да си спомниш да живееш, да си спомниш да използваш времето си максимално, да си спомниш да оцениш това, че си тук, точно сега.
Използването на Memento Mori действително е свързано с практика.
По своята същност това е напомняне, така че трябва редовно да го преразглеждаме, за да извлечем ползите.
В Бутан има стара народна поговорка:
„За да бъдеш щастлив човек, трябва да съзерцаваш смъртта пет пъти на ден.“
Ако пет пъти ви изглеждат прекалено много, защо не опитате веднъж на ден?
Ето няколко идеи как да го направите.
- Създайте всекидневно напомняне на телефона ви, което просто казва „Memento Mori.“
- Напишете „Memento Mori“ на листче и го поставете някъде, където ще го виждате веднъж на ден.
- Всяка вечер си лягайте, като си казвате следното: „Приключих с днешния ден; и спазвах курса, който съдбата ми определи.“ Завършването на деня с тази мисъл ви позволява да се събудите с бонус, получавайки с радост още един ден живот.
- Опитайте тази медитация от Антъни де Мело: „Начинът да живееш наистина е да умреш. Твоят паспорт за живот е да си представиш, че си в своя гроба. Представете си, че лежите легнали в ковчега и сте мъртви. Вижте как тялото се разлага, после костите, после всичко се превръща в прах. Сега погледнете проблемите си от тази гледна точка. Променя всичко, нали? Правете това за около минута всеки ден и ще оживеете. Не е за вярване колко жив ще се почувстваш.”
*Забележка: Преводът на тези текстове от английски език е мой и е възможно да има различия, ако четете превода на същите текстове някъде другаде. Имайте предвид, че дори при преводите от латински на английски език има различия, в зависимост от това, кой е преводачът.