101 Кратки Факта за Стоицизма

Ако сега се запознавате със Стоицизма като философия или просто имате нужда от опресняване на основните факти, може да започнете със тези 101 кратки факта за Стоицизма, покриващи ключовите концепции на философията.

Произход на Стоицизма

1. Стоицизмът е основан от Зенон от Китиом в Атина около 300 г. пр.н.е.

2. Името произлиза от „Stoa Poikile“ (Стоа Пойкиле, което се превежда като „Боядисана веранда“ или Пъстра Стоа), откъдето е преподавал Зенон.

3. Стоицизмът е едно от основните училища във философията от Елинистичния период до Римската епоха.

4. Историята на Стоицизма обикновено се разделя на три фази: Ранен Стоицизъм (3-ти век пр. н. е.), Среден Стоицизъм (1-ви и 2-ри век пр. н. е.) и Късен Стоицизъм (1-ви и 2-ри век сл. н. е.).

Философи-Стоици

5. Философите-стоици от ранният период на Стоицизма включват Зенон от Китиом, Клеант от Асос, Хризип, Диоген от Вавилон и Антипатър от Тарс.

6. Философите-стоици от средният период на Стоицизма включват Катон Млади, Панеций от Родос и Посидоний.

7. Философите-стоици от късният период на Стоицизма включват Цицерон, Сенека, Музоний Руф, Епиктет и Марк Аврелий.

Зенон от Китион

8. Зенон е роден ок. 334 пр.н.е. в Китиом, Кипър.

9. Идеите на Зенон са разработени от неговите изследвания под ръководството на философи като Кратес, Стилпо, Диодор Кронос и Филон Диалектика.

10. Зенон е вярвал, че цялата Вселена е Бог, едно божествено разумно същество, където всички части принадлежат на цялото.

11. Зенон умира ок. 262 г. пр. н. е. в Атина.

Хризип

12. Хризип е роден ок. 279 г. пр. н. е. в Соли, Киликия.

13. Хризип е бил ученик на Клеант и наследява от от него ръководната дейност на Стоическата школа след смъртта на Клеат ок. 230 пр.н.е.

14. Хризип разширява основните доктрини на Зенон от Китиом, основателят на Стоистическата школата, което му печели титлата “Втори Основател на Стоицизма.”

15. Хризип умира ок. 206 г. пр. н. е. в Атина.

Катон Млади (Младши)

16. Марк Порций Катон Утицензис (Утически) или Катон Младият е роден през 95 г. пр. н. е. в Рим.

17. Катон заема редица длъжности като държавник в Римската република, включително сенатор, военачалник, политик и държавник.

18. Катон е най-добре известен с това, че се противопоставя на Юлий Цезар, както и със със своята честност, неподкупност и упоритост, във време в което корупцията е била широко разпространена.

19. Катон Младши умира през 46 г. пр. н. е. в Утика, като се самоубива след победата на Юлий Цезар в гражданската война.

Сенека Млади (Младши)

20. Луций Аней Сенека или Сенека Младши е роден ок. 4 пр.н.е. в Кордуба, Римска империя (днес Кордоба, Испания).

21. Освен че е философ-стоик, Сенека е държавник, драматург и съветник на император Нерон.

22. Произведенията, приписвани на Сенека, включват дузина философски есета, сто двадесет и четири писма, занимаващи се с морални проблеми, девет трагедии и една сатира, чието приписване е оспорвано.

23. През 41 г. сл. н. е. Сенека е заточен на остров Корсика от император Клавдий, преди да бъде извикан в Рим през 49 г. сл. н. е.

24. Сенека е бил съветник на Нерон от 54 до 62 г. сл. Хр.

25. Сенека умира през 65 г. сл. н. е. в Рим, след като Нерон му нарежда да се самоубие.

Епиктет

26. Епиктет е роден ок. 55 г. сл. Хр. в Хиераполис, Фригия.

27. Няма публикувани произведения, директно написани от Епиктет, но неговите учения са записани и публикувани от неговия ученик Ариан.

28. Епиктет прекарва младостта си като роб на Епафродит в Рим, и по-късно като богат, освободен човек и секретар на Нерон.

29. Епиктет получава свободата си някъде след смъртта на Нерон през 68 г. и започва да преподава философия в Рим ок. 93 г. сл. Хр.

30. Епиктет умира през 135 г. сл. н. е. в Никополис, Ахея.

Марк Аврелий

31. Марк Аврелий е роден на 26 април 121 г. в Рим.

32. Конната статуя на Марк Аврелий в Рим, изработена от бронз ок. 175 е единствената римска конна статуя, оцеляла до съвременния период.

33. Марк Аврелий е римски император от 161 до 180 г.

34. Колекцията от лични писания на Марк Аврелий, известна като “Медитациите” (или на български “Към себе си”), се смята за едно от най-важните произведения на древните стоици. 

35. Марк Аврелий умира на 17 март 180 г. във Виндобона или Сирмиум.

Основни Добродетели в Стоицизма

36. Четирите основни добродетели на Стоицизма са мъдрост, смелост, умереност и справедливост.

37. Мъдростта се подразделя на здрав разум, добра пресметливост, бърз ум, дискретност и находчивост.

38. Смелостта се подразделя на издръжливост, увереност, възвишение, бодрост и трудолюбие.

39. Умереността се подразделя на добра дисциплина, благоприличие, скромност и самоконтрол.

40. Справедливост се подразделя на благочестие, честност, равенство и справедливо отношение.

Предпочитани Безразлични

41. Стоиците вярват, че единственото истинско добро, единственото нещо, което винаги допринася за щастието, е добродетелта.

42. Въпреки това те осъзнават, че е естествено да предпочитат неща като просперитет, здраве и уважение пред техните противоположности.

43. Тъй като тези неща не трябва да се считат за „добри“ по начина, по който е добродетелният характер, Зенон ги нарича „предпочитани безразлични.“

44. Стоиците твърдят, че не трябва да мислим, че предпочитаните безразлични ще допринесат за нашето щастие и следователно никога не трябва да правим компромис с добродетелния си характер (което е единственото истинско „добро“) в преследването им.

45. Истинското „лошо“ или „порок“ е компромисът на добродетелта – с други думи, притежаването на “безразлични” не определя добродетелта или порока, а по-скоро как те се използват или как са придобивити.

Природа и Разум

46. Стоиците вярват, че това, което отделя хората от другите животни, е способността на човека да прилага разум.

47. Стоиците съветват, че трябва да „живеем в съгласие с природата“.

48. Това означава да живеем в съгласие с нашата естествена, уникална за човека способност да разсъждаваме и да използваме този разум, за да търсим добродетелта и да избягваме порока.

Древни Текстове

49. От първите две фази на стоицизма не е оцеляло нито едно пълно произведение на който и да е стоик-философ – оцелели са само римски текстове от Късната Стоа.

50. В допълнение към есета като “За краткостта на живота” (On the Shortness of Life), Сенека Млади създава “Epistulae morales ad Lucilium” – колекция от 124 писма, разглеждащи  морални въпроси, написани до Луцилий Младши.

51. Ученикът на Епиктет, Ариан, изготвя Discourses (Беседи) и Enchiridion (Наръчник за Живота) въз основа на ученията на Епиктет.

52. Подобно на Епиктет, ученията на Музоний Руф също са записани от един от неговите ученици Луций.

53. Смята се, че Марк Аврелий е съставил голяма част от своите Медитации (Meditations или “Към себе си”), докато е планирал и участвал във военни кампании.

Съвременни Публикации за Стоицизъм

54. Въпреки че Стоицизмът е философия на две хиляди години, желанието за нови материали за четене остава силен и продължават да се публикуват нови книги като следните.

55. Donald Robertson – Stoicism and the Art of Happiness, The Philosophy of Cognitive Behavioural Therapy (CBT), How to Think Like a Roman Emperor

56. Ryan Holiday – The Daily Stoic, The Obstacle is the Way, Ego is the Enemy, Stillness is the Key

57. Massimo Pigliucci – How to be a Stoic, A Handbook for New Stoics

58. William B. Irvine – A Guide to the Good Life: The Ancient Art of Stoic Joy, The Stoic Challenge

59. John Sellars – Lessons in Stoicism

60. James B. Stockdale – Courage Under Fire

61. Ward Farnsworth – The Practicing Stoic

Негативна Визуализация

62. Стоиците препоръчват да отделяме време, като си представяме лошите неща, които могат да ни се случат, като загуба на нещата, които ценим, например.

63. Те наричат ​​тази техника premeditatio malorum (the premeditation of evils) – предварително обмисляне на злините (или неблагоприятните неща, които могат да ни се случат в живота).

64. Като правим това периодично, можем да намалим въздействието на нещастията, които ни сполетяват, и да започнем да ценим нещата, които имаме повече, отколкото бихме иначе.

65. По тази тема Сенека казва: „Този, който ограбва силата на настоящите злини, е този, който е разбрал идването им предварително.“ (He robs present ills of their power who has perceived their coming beforehand.”)

Доброволни Трудности

66. Освен да си представяме, че ни се случват нещастия, Сенека препоръчва периодично да живеем така, сякаш наистина са се случили.

67. Правейки това, подобно на практикуването на негативна визуализация, можем да се заздравим срещу подобни нещастия, ако се случат в бъдеще.

68. Примерите включват периодично вземане на студен душ, когато имаме гореща вода, опростяване на диетата и носене на едни и същи дрехи в продължение на няколко последователни дни.

69. Думите на Сенека за това са били: „Определете определен брой дни, през които ще се задоволите с най-оскъдната и най-евтина храна, с грубо облекло, като си казвате през това време: „Това ли е състоянието, от което се страхувах?“”

Дихотомията на Контрола

70. Епиктет ни учи, че някои неща са под наш контрол, а други не са.

71. Той следва идеята, че трябва да сме загрижени само за нещата, които са по силите ни, или ще бъдем доведени до нещастие и проблеми.

72. Епиктет казва, че нещата под наш контрол са мнения, импулси, желания и негативни емоции като омраза.

73. Нещата, които не са под наш контрол, са нашите тела, притежания, слава и власт.

Мементо Мори (Memento Mori)

74. „Memento mori“ е известен латински израз, който се превежда като „Помни, че си смъртен,“ „Помни, че ще умреш,“ „Помни смъртта си“ или „Осъзнай смъртността си.“

75. Това е напомняне за неизбежността от смъртта и че трябва да се възползваме максимално от живота, докато можем.

76. Стоиците често са медитирали върху тази концепция и едно от есетата на Сенека дори е озаглавено „За краткостта на живота“ (On the shortness of life).

77. Епиктет e учи учениците си да не забравят, че близките им са смъртни и да си припомнят, че всеки път когато ги видят, може да е за последен път.

Амор Фати (Amor Fati)

78. Amor Fati е латинска фраза, която се превежда като „Любов към съдбата“ или “Обичай съдбата си.”

79. Фразата се използва, за да опише състоянието, при което човек не просто понася нещата, които се случват в живота му, включително трудностите и загубите мъ, но ги и обича.

80. Концепцията е известна в ученията на Епиктет: „Не търсете нещата да се случват така, както искате; по-скоро желайте това, което се случва, да се случи така, както ви се случва: тогава ще бъдете щастливи.”

81. Марк Аврелий потвърждава думите на Епиктет по този въпрос: „Всичко, което е в съгласие с теб, е в съгласие с мен, о, Свят!“

Социална Отговорност

82. Стоиците вярват в нашия дълг да създаваме социални взаимоотношения, да помагаме на другите хора и да работим за общото благо.

83. Марк Аврелий казва, че съществуваме един за друг, че другарството е причината зад нашето създаване.

84. Тъй като това е наш дълг, както казва Марк Аврелий, не трябва да се хвалим, когато помагаме на някой друг, а трябва да го правим, без да търсим награда.

85. Относно социалната отговорност Музоний Руфус казва: „Човешката природа много прилича на тази на пчелите, които не могат да живеят сами и умират, когато са изолирани.“

86. Марк Аврелий също използва пчелите, за да подчертае важността на работата за общото благо: „Това, което не е добро за кошера, не е добро и за пчелата.“

Развенчаване на Погрешни Схващания

87. Стоицизъм (главна буква „С“) не е същото нещо като стоицизъм (малка буква „с“).

88. Това предизвиква объркване, тъй като хората често погрешно смятат, че стоиците се стремят да бъдат пасивни и неемоционални.

89. Стоицизмът не е елитарна философия предназначена само за могъщи римляни – Стоизицм се практикува от много хора от различни сфери на живота.

90. Стоицизмът не е индивидуалистична философия, фокусирана само върху самодисциплината.

91. Стоицизмът се фокусира върху социалната отговорност и любовта към ближния, формиране на добродетелни взаимоотношения и оказване на помощ към другите.

Когнитивно-Поведенческа Терапия

92. Когнитивно-поведенческата терапия е вид психотерапия, която, подобно на Стоицизма, се фокусира върху това как вашите мисли, вярвания и нагласи влияят на вашите чувства и поведение.

93. Аарон Т. Бек, който се смята за бащата на когнитивно-поведенческата терапия, заявява че: „Философският произход на когнитивната терапия може да бъде проследен до философите-стоици.“

Ценностните ни Преценки за Нещата

94. Стоиците учат, че не нещата и събитията ни нараняват, а начина по който мислим за тези неща и събития.

95. Следователно, ако работим, за да избегнем поставянето на ценностни преценки за нещата и събитията (т.е. дали са добри или лоши), можем да спрем да бъдем наранени от тях.

96. Марк Аврелий дава следния съвет: „Ако сте наранени от външен фактор в живота ви, то не това нещо ви е наранило, а вашата собствена преценка за него.“

Размишление/Рефлекция

97. Древните философи, особено Сенека Млади, ни съветват редовно да преразглеждаме нашето практикуване на Стоицизъм, за да се подобрим като Стоици.

98. Сенека прави своите рефлекции преди лягане, в които преглежда всички събития от деня си и преценява как би могъл да реагира по-добре на всяко от тях според принципите в Стоицизма.

99. За тази практика на рефлекция Сенека пише: „Когато няма светлина и жена ми вече е заспала, осъзнавайки този навик, който сега е мой, аз разглеждам целия си ден и се връщам назад към това, което съм направил и казал, без да крия нищо от себе си, без да подминавам нищо.”

Какво е Стоицизъм?

100. “Стоицизмът не е толкова етика, колкото парадоксална рецепта за щастие.” – Пол Вейн (Paul Veyne), историк

101. „Стоицизмът е философия, която буквално означава „любов към мъдростта“ – това е методология, за търсене на практическа мъдрост в живота.“ – Доналд Робъртсън (Donald Robertson)

Автор

SlowLife

Коментари

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

{"email":"Email address invalid","url":"Website address invalid","required":"Required field missing"}