“On Letting Go” е една любима моя философска тема. Смятам дори, че е фундаментална за всеки човек, без значение, каква философия има, стига да има философия.
Малко ми беше трудно да се спра на точно определение за термина “letting go of stuff/people/things.”
За цялата поредица от статии на тази тема, избрах да изпозлвам един и същ превод, който е най-близко до моето усещане и разбиране за тази тема и то е “да се пусна от нещата/хората” в живота си.
Да, буквално да се пусна от тях, защото съм се вкопчила и отговорността е моя, а не на някой друг.
“Letting go” също може да се преведе и като “да се освободя от (нещото)” с тази разлика, че “да се пусна” лично за мен означава съзнателно аз да направя конкретно действие, аз да съм тази, която пуска това нещо да си тръгне от моя живот.
Което е и форма на свобода, но първо идва пускането и после идва свободата (малко като кое е първо – яйцето или кокошката).
Така че, дори и на места да ви звучи леко неестествено “да се пусна от” надявам се, че вече разбирате какъв смисъл влагам в този термин и защо искам да изпозлвам точно този превод.
Започвам с първата тема от поредицата “За Пускането на Нещата” (On Letting Stuff Go), подтема Как да се Пуснем от Мнението на Другите.
Как да се Пуснем от Мнението на Другите Хора: Отхвърлянето
Ще започнем с процеса на отхвърляне, кой ни отхвърле и защо, и как всъщност да те смятат за безполезнен може да се окаже благодат.
Живеейки в пълна бедност, великият философ-циник Диоген спял на публични места и просил за храна. Един ден той проси пред една статуя.
Когато някой го попитал защо го прави, Диоген отговорил: “за да се упражнявам в това да ми се отказва.”
За един просяк отказът на храна е част от неговото съществуване.
И въпреки че това преживяване може да бъде болезнено, той ще умре от глад, ако не се изправи пред него.
Но ако се обучи да стане безразличен към отхвърлянето, няма да има проблем да моли хората за храна и дори по-скоро ще я получи.
По същия начин много хора се страхуват да бъдат отхвърлени, защото го преживяват като нещо болезнено.
В резултат на това те избягват ситуации, в които биха могли да бъдат отхвърлени.
“отхвърлена
на много нива
е моята предпоставка
да ги използвам за стъпала”
И така, те предпочитат да не кандидатстват за работа, която може да се окаже извън техните възможности, да избягват да поканят на среща човек, когото харесват, когато има вероятност да получат отказ (което обикновено винаги се случва), и никога да не канят приятели да излязат заедно, тъй като те могат да откажат предложението.
Но когато се страхуваме от отхвърляне, от какво всъщност се страхуваме?
Дали от неодобрението на другите хора?
И ако е така, защо толкова много се притесняваме от това?
Или може би се страхуваме от идеята, че сме недостатъчни?
Често желаем да принадлежим към хората около нас; искаме да имаме взаимоотношения и копнеем да бъдем част от нещо по-голямо от нас.
За да постигнем това обаче, обикновено се нуждаем от одобрението на други хора.
Но Кой Всъщност ни Отхвърля?
Други хора определят дали сме достатъчно добри, за да бъдем част от групата.
Този феномен се наблюдава на детската площадка, когато сме малки деца, когато другите деца трябва да преценят дали сме достатъчно добри, за да се включим в игра на криеница.
По-късно популярните деца решават кой да седне на тяхната маса по време на обедната почивка.
А когато станем възрастни, други хора решават дали сме квалифицирани за определена работа, дали сме подходящи за определени социални групи и среди и дори дали сме подходящи за романтична връзка.
Ако в живота си искаме нещо, което изисква одобрението на други хора, в крайна сметка ще се сблъскаме с отхвърляне.
В много случаи отхвърлянето се основава на логика и разум.
Например, отхвърлянето е очакван и разумен резултат, ако някой без никакво подходящо образование, професионален опит или умения пожелае да стане главен изпълнителен директор на Tesla, отхвърлянето е неизбежно.
В такива случаи ние просто не сме достатъчно квалифицирани за задачата.
В много други ситуации отхвърлянето не винаги изглежда справедливо.
Хората могат да ни отхвърлят по незначителни причини, като например стила на обличане, въпреки че сме напълно съвместими в други области.
Въпреки че имаме много общи интереси, потенциалните ни приятели може да не ни харесват заради външния ни вид.
Дадена компания може да избере друг кандидат въз основа на физическите характеристики, а не на уменията и опита.
Въпреки повърхностността и ирационалността на преценките на хората, тези, които се сблъскват с откази, често се чувстват лично унизени.
Отхвърлянето от тези, от които се интересуваме романтично, води до чувство за недостатъчност.
Когато хората ни отхвърлят, ние вярваме, че не сме достатъчно добри.
Колкото повече са отхвърлянията, толкова по-силна става тази идея.
Отхвърлянето не се отнася само за нас, а и за тези, които ни отхвърлят.
Отхвърлянето невинаги се основава на факти, разум и логика, а често на мнението и чувствата на хората.
Мненията на хората често са ирационални или просто глупави.
Необходимостта от Одобрение
Много любопитна характеристика на хората е желанието им да бъдат харесвани.
В ранните дни на човечеството приемането от племето е било необходимо, за да останеш жив.
Но в сегашната епоха, освен да спазваме закона, не се нуждаем от одобрението на хората, за да оцелеем.
Разбира се, одобрението на другите хора е приятно и може да бъде път към възможности както в личен, така и в професионален план.
Въпреки това изразходването на енергията ни за търсене на одобрение си има и цена.
Ако има нещо, което ни пречи да бъдем автентични, това е, когато проектираме живота си с цел да угодим на другите.
Можем да правим това по много начини, в различни форми и варианти.
Но колкото повече ценим мненията, толкова по-малко ценим собствената си присъща стойност.
Независимо от това, в което нашето консуматорско общество иска да ни накара да вярваме: самооценката в крайна сметка е показател за това, че оценяваме себе си, независимо от мнението на другите хора.
Ако решим, че стойността ни зависи от това как ни възприемат другите, тогава подписваме договор именно за това.
Чувството ни за благополучие става зависимо от това какво мислят другите хора, а тъй като това не зависи от нас, това е робски начин на живот.
В крайна сметка не ние сме тези, които решават какво мислят за нас нашите “робовладелци.”
И когато въпреки усилията ни те вече не ни харесват, самоуважението ни е унищожено.
Търсейки валидация, ние водим живот, който не е нашият собствен.
Когато сме чувствителни към натиска на хората около нас, можем да се занимаваме с дейности, които не ни харесват.
Разбира се, по този начин ние ставаме част от стадото, но не сме много автентични, нали?
Защото крием това, което сме в действителност.
Не се ли самозалъгваме по този начин? И не лъжем ли средата си?
Човек, който живее истински и не търси одобрението на другите, печели повече уважение от този, чиято единствена цел е да се хареса.
Това е така, защото хората често са привлечени от тези, които не се притесняват от себе си, и по ирония на съдбата, тези хора обикновено не се интересуват твърде много от факта, че хората са привлечени от тях.
Това, което привлича, отблъсква. Това, което се движи свободно, привлича.
Можем да казваме “не,” когато всички казват “да,” не защото искаме да сме специални или бунтари, а просто защото оставаме верни на себе си.
Можем да си позволим да се чувстваме наранени, без да се налага да доказваме на другите хора правотата на нашето страдание.
Можем да си тръгнем и да го мислим сериозно, защото знаем, че трябва да си тръгнем от тях, за да бъдем цялостни.
Когато спрем да търсим одобрение, истинските ни качества излизат наяве.
Одобрението, което идва естествено, просто заради това, което проявяваме, бидейки това, което сме, е насочено към нас, а не към маската, която прави истинската ни същност невидима.
Не е ли много по-добре да бъдем оценени от един човек заради това, което искаме да бъдем, отколкото да бъдем обичани от хиляди, защото отговаряме на техните изисквания?
Обичай Съдбата Си (Amor Fati)
Ако погледнем на отхвърлянето от гледна точка на Стоицизма, ще открием, че болката от отхвърлянето се дължи на нашият неправилен поглед към света.
Отхвърлянето означава, че не получаваме това, което желаем, а именно приемането и одобрението на другите.
Така че, когато се страхуваме от отхвърляне, ние се страхуваме да не получим определен резултат, който желаем.
Философът-Стоик Епиктет обяснява, че трябва да внимаваме с желанието и отвращението.
Ако не получим това, което желаем, се чувстваме разочаровани, а ако се сблъскаме с това, към което изпитваме отвращение, изпитваме страдание.
Следователно той ни съветва да не желаем нещата да се случват така, както ние желаем, а така, както те се случват.
По този начин неутрализираме болката, която обикновено следва след отхвърляне, защото не се страхуваме от отхвърлянето, а го приветстваме: желаем нещата да се случват така, както се случват.
Нещо повече, можем да кажем, че отхвърлянето е невъзможно, ако на първо място не искаме да получим нещо от ситуацията.
Да предположим, че просто се приближаваме към някого просто за да се приближим, без да очакваме или желаем нещо повече.
Няма отхвърляне, ако този човек не иска да говори с нас, защото вече сме постигнали това, което сме искали да направим, а именно – самото приближаване.
Всичко повече, независимо дали става дума за приятелски разговор или размяна на телефонни номера, е допълнителна екстра, която Стоиците класифицират като “предпочитани безразлични.”
Според Стоиците предпочитаните безразлични е хубаво да ги имаш, но не са ни необходими, за да бъдем щастливи, тъй като не са под наш контрол.
Идеята на Стоиците за Amor Fati (въпреки, че това е термин от Ф. Ницше) означава, че приемаме съдбата такава каквато е и по този начин не се привързваме към конкретни резултати.
Как можем да се чувстваме отхвърлени, ако сме съгласни с всичко, което се случва?
Както казва Епиктет:
Ако някой те окове във вериги и те предаде под властта на случаен минувач, ще се разгневиш. Но ако предоставите контрола над съзнанието си на някой случаен човек, който ви проклина, оставяйки ви разтревожен, не трябва ли да се срамувате от това?
Оригинален текст: “If someone put you in chains and put you in the custody of some random passerby, you would be angry. But if you give control of your mind to any random person who curses you, leaving you flustered, shouldn’t you be ashamed of that?” Epictetus, Enchiridion, 28
Ако изпитваме болка от това, което възприемаме като отхвърляне, значи сме предали контрола над съзнанието си на друг човек.
Но ако просто се съсредоточим върху собствените си действия и приемем всеки резултат, тогава реакциите на другите не ни нараняват и това, което преди сме възприемали като отхвърляне, няма да е нищо повече от незначително движение на съдбата.
Силата на Безполезността
Нима всеки недостатък няма предимство?
Виждането на положителното в отрицателното е повтаряща се тема в Даоизма (Таоизма).
Как можем да подходим разумно към трудностите в живота и да извлечем най-доброто от ситуации, които по принцип биха били възприети като нежелани?
В Даоистката книга “Джуандзъ” (Zhuangzi) се разказва за едно голямо, криво дърво, което всеки дървосекач отказвал да отсече.
Причината била, че дървосекачите търсели прави дървета, които да са подходящи за направата на дъски.
Но кривото дърво било толкова деформирано, че никой дърводелец не би могъл да го използва, и затова го оставяли на мира, за разлика от неговите прави братя и сестри, които били отсичани.
Дървосекачите отхвърлят голямото и криво дърво, тъй като го смятат за безполезно.
Но в резултат на това то успяло да остарее и някои хора дори го смятали за свещено.
Следователно не е задължително отхвърлянето от какъвто и да е вид да е погрешно; всъщност то може да е прикрита благословия.
Например, някой не толкова умен или талантлив човек е остава често не забелязан и по този начин пропуска повечето възможности, които получават по-интелигентни, способни и талантливи хора.
Бихме могли да разглеждаме това като нещастие.
От друга страна, раменете на този човек не носят тежкото бреме, което носят онези високоуважавани личности поради многото си отговорности.
Животът му като цяло е по-спокоен.
И така, отхвърлянето може да бъде нещо хубаво, ако човек вижда и оценява, че не му се налага да страда от нещата, с които иначе би се сблъскал.
Възможно е правите дървета от историята на Джуандзъ да са били подходящи за употреба и следователно да не са били отхвърлени от дървосекачите.
Но отказът на дървосекача да отсече кривото дърво е причината за неговата дълговечност.
Да бъдеш безполезен в очите на другите може да бъде полезно за здравето, тъй като лишава човека от стреса и жертвите на това да бъде полезен.
Освен това отхвърлянето може да е сигнал, че вероятно сме създадени за други цели и че талантите ни се крият другаде.
Например кривото дърво не е било подходящо за направата на дървени дъски, но по-късно е привлякло хората заради своята уникалност и старост.
Така и ние може да не сме създадени да работим в определена област, да имаме деца, да сме част от популярните хора в училище или да сме капитан на футболния отбор.
И като следствие от това, че ни е било отказано да участваме във всички тези неща, сме намерили друг, по-подходящ и уникален път.
Всички Статии от подтема “Как да се Пуснем от Мнението на Другите”