Този кратък обяснителен текст ще ви предостави ясно разбиране за това как стоическата философия разглежда доброто, злото и безразличните неща в живота ни.
Дефиниции на Добро и Зло (Спрямо Стоицизма)
Според стоицизма единственото истинско добро в живота е добродетелта.
Добродетелта се проявява в четири форми: Мъдрост, Смелост, Справедливост и Умереност.
Следователно, добродетелният човек ще действа в съответствие с всички тези качества.
Единственото истинско зло в живота е покварата на добродетелта, известна още като порок.
Противоположните пороци за всяка добродетел са съответно Глупостт, Страхливостт, Несправедливост и Неумереност.
Дефиниция на Безразличните Неща в Нашия Живот
Докато добродетелта е добро, а порокът е зло, всичко останало попада в категорията на безразличните неща.
Стоиците смятат, че безразличните неща сами по себе си не са нито добри, нито лоши.
Това е така, защото те сами по себе си не носят полза или вреда, тъй като могат да бъдат използвани както като добродетел, така и като порок.
Диоген Лаерций (Diogenes Laërtius) всъщност очертава два различни стоически смисъла на “безразлично:”
- Неща, които не водят до щастие/мизерия – можете да бъдете щастливи/нещастни без тях, но използването им по определен начин допринася за щастие/мизерия.
- Неща, които нямат силата да предизвикат склонност към/срещу.
Как да Използваме Безразличните Неща в Нашия Жовот като Предимство
Някои примери за безразлични неща са:
- Богатство срещу бедност
- Болка срещу удоволствие
- Здраве срещу болест
Нито едно от тези неща няма да ни направи добродетелни или порочни. Те обаче могат да играят роля, в зависимост от това как се използват.
Ето защо е грешно да предполагаме, че не трябва да се грижим изобщо за безразличните неща.
Стоиците въвеждат разликата между предпочитани безразлични неща и отхвърлени безразлични неща.
Можем да предпочитаме богатството, можем да отхвърляме бедността, но нито едно от тях няма да ни направи задължително добродетелни и затова те имат положителна или отрицателна стойност.
Важно е да запомним, че добродетелите не са оттегляне от безразличните неща. Те имат общо с това как използваме, подреждаме и приоритизираме безразличните неща.
С други думи, добродетелното използване на безразличните неща е добро, докато порочното използване на безразличните неща е зло.
Какво са Казвали Стоиците за:
За доброто:
“Това може да бъде научено бързо и с няколко думи. Добродетелта е единственото добро, или поне няма добро без добродетел; самата добродетел е разположена в нашата по-благородна част, тоест рационалната част. И каква ще бъде тази добродетел? Истинска и твърда преценка. От това ще произтичат импулсите на ума; чрез това всяко външно явление, което предизвиква такъв импулс, ще бъде сведено до прозрачност.”
– Сенека, Писма 71.32
Оригинален текст: This may be taught quickly and in a few words. Virtue is the only good, or at least there is no good without virtue; virtue itself is situated in our nobler part, that is, the rational part. And what will this virtue be? True and steadfast judgment. From this will spring the impulses of the mind; by this, every external appearance that stirs such an impulse will be reduced to transparency.
Seneca, Letters 71.32
“Ако добродетелта обещава добър късмет, душевен мир и щастие, със сигурност и напредъкът към добродетелта е напредък към всяко от тези неща.”
– Епиктет, Беседи 1.4.3
Оригинален текст: If virtue promises good fortune, peace of mind, and happiness, certainly also the progress toward virtue is progress toward each of these things.
Epictetus, Discourses 1.4.3
За злото:
“Няма зло, което не предлага съблазни. Алчността обещава пари; разкошът, разнообразен набор от удоволствия; амбицията, пурпурна роба и аплодисменти, и влиянието, което произтича от аплодисментите, и всичко, което влиянието може да направи. Порокът ви съблазнява с наградите, които предлага; но в живота, за който говоря, трябва да живеете, без да ви плащат.”
– Сенека, Писма 69.4-5
Оригинален текст: There is no evil that does not offer inducements. Avarice promises money; luxury, a varied assortment of pleasures; ambition, a purple robe and applause, and the influence which results from applause, and all that influence can do. Vices tempt you by the rewards which they offer; but in the life of which I speak, you must live without being paid.
Seneca, Letters 69.4-5
За безразличните неща:
“Самите неща са безразлични; но използването им не е безразлично.”
– Епиктет, Беседи 2.5
Оригинален текст: Things themselves are indifferent; but the use of them is not indifferent.
Epictetus, Discourses 2.5
“Да живеем добър живот: Имаме потенциала за него. Ако можем да се научим да сме безразлични към това, което няма значение.”
– Марк Аврелий, Към Себе Си (Медитации) 11.16
Оригинален текст: To live a good life: We have the potential for it. If we can learn to be indifferent to what makes no difference.
Marcus Aurelius, Meditations 11.16
“Някои неща природата ги приема като безразлични; ако привилегирова едно пред друго, едва ли би създала и двете. И ако искаме да следваме природата, да бъдем единодушни с нея, трябва да споделяме нейната безразличност.”
– Марк Аврелий, Към Себе Си (Медитации) 9.1
Оригинален текст: Some things nature is indifferent to; if it privileged one over the other it would hardly have created both. And if we want to follow nature, to be of one mind with it, we need to share its indifference.
Marcus Aurelius, Meditations 9.1
Практически Напомняния
Горните дефиниции ни помагат да разберем какво е истинско добро, какво е истинско зло и какви са различните категории на безразличните неща, но как можем да използваме тази информация в ежедневието си?
Практическото приложение на доброто е доста очевидно:
- Трябва да се ръководим в нашите мисли и действия от четирите стоически добродетели.
Същото важи и за приложението на злото:
- Трябва да се въздържаме от мисли и действия, които покварят стоическите добродетели. Следователно, по всяко време трябва да се стремим да призоваваме Мъдрост, Смелост, Справедливост и Умереност.
Приложението на безразличните неща е може би по-малко очевидно:
- Често срещано погрешно тълкуване е, че тъй като нещо е безразлично, трябва напълно да се оттеглим от него. Тази идея всъщност противоречи на стоическите принципи.
- Стоическата мъдрост ни позволява да прилагаме разум и да определяме стойността на безразличните неща. (За разлика от това да смятаме всички безразлични неща за безполезни).
- Стоическата добродетел се крие в това как използваме тези безразлични неща. Например, богатството потенциално може да бъде използвано както добродетелно, така и порочно.
- Трябва спокойно да разпознаваме стойността на безразличните неща, с които се сблъскваме (дали са предпочитани или отхвърлени?) и да ги използваме по добродетелен начин.
